Харесвате някое момиче? Или момче? Няма значение… Всъщност не просто го/я харесвате, а изпитвате силни чувства и много искате те да се окажат двупосочни. Нали така?

Нека уточним още в началото, че това няма как да стане от само себе си. Нужно е да положите известни усилия и да се въоръжите с търпение. А какви усилия ли? Вижте този клип за някои насоки. Те са само базисни, но ако ги приложите и добавите по нещо от себе си, може да успеете да спечелите сърцето на желания човек. Успех 😉

 

В България спортът е на почит. Всеки знае това. Вълнуваме се при всяко международно спортно събитие на българи и често припомняме старата слава на вече пенсионирали се атлети. Чувстваме се горди, когато нашите момчета и момичета печелят и дори си мислим, че и ние имаме някаква заслуга за това. Е…, добре де, не си го мислим, но поне се чувстваме така. Онова особено усещане на принадлежност и желание да се изтъкнеш, че видиш ли този невероятен човек е част от твоята общност, град, държава.

Често обаче имаме и способността да сме особено критични и жестоки, когато спортистите ни не се представят по желания от нас начин. Бързо забравяме колко сме се радвали предишните пъти, когато са печелили и бързаме да ги засипем с квалификации, които не са особено ласкави.

Но само човек, който не се е занимавал поне малко сериозно с някакъв вид спорт не знае какво натоварване понасят тези момчета и момичета и каква отдаденост, вола и постоянство се изискват, за да се постигнат добри резултати.

Спортните бази в България в момента са в изключително лошо състояние почти за всеки спорт, различен от футбол. Лекоатлетите, зимно време тренират в зали без ток и със счупени прозорци. Дори златната медалистка по гребане Румяна Нейкова сама разказваше в интервюта, че е тренирала в блато. И въпреки тези условия спортистите на България постигат страхотни резултати.

Световният рекорд на Стефка Костадинова все още не е подобрен, а медалите от олипиядите може да са малко, но пък за сметка на това са истински изстрадани.

Ето защо не трябва да сме толкова жестоки към родните ни атлети и да ги натоварваме с очаквания, които единствено и само им действа на психиката. Все пак, колкото и да са тренирани спортисти, не трябва да забравяме, че и те са хора.

Чували сме за хиляди хора, които в продължение на целия си живот са работили нещо, което никога не им е доставяло удоволствие. По-голямата част от времето си са прекарвали на работа, но никога не са я харесвали. Тя е била единствено средство за печелене на пари, с които да осигуряват на себе си и семейството си всичко от което имат нужда. Но това ги е направило ужасно нещастни.

Неслучайно има една максима, че човек трябва да се занимава с нещо, което обича и това ще означава, че няма да работи никога през живота си. Образно казано, разбира се. Но ако погледнем логично – в сега действащата трудова система хората са задължени да отделят на работата си поне по осем часа дневно. Осем часа, които трябва да сме на работното си място. Пътуването за и от работа, както и приготвянето за работа сутрин са също време, в което сме се посветили на задължението си да осигурим препитание на семействата си и себе си чрез труда си.

И може би бихме били много по-склонни да отделяме толкова време на работа, която ни доставя удоволствие. Тогава най-вероятно ще ? посветим и значително много повече време, но това е друга тема, граничеща с работохолизъм 🙂

Но всъщност, колкото и да не вярват повечето хора, е напълно възможно човек да смени професията си и да започне да се занимава с дейност, която му носи и пари и удовлетворение. Страхът обаче е голям. Вярно е, че навсякъде работодателите търсят опит в определената сфера и скачането от една на друга не се гледа с особено добро око. Но това е твърде закостенял начин на мислене, който през последните години започна да се пречупва. Бавно, но сигурно.

Живеем в свят където всеки почити има достъп до компютър или мобилно устройство. Интернет е навсякъде и работната ръка много лесно може да бъде осигурена и то от всеки край на света. Това, което работодателите не разбират е, че по никакъв начин не могат да заместят таланта и страстта към дадено нещо с опит. Ето защо не трябва хората да се страхуват да следват желанията си и таланта си. Той в един момент ще бъде оценен. Много по-добре отколкото ако цял живот работят професия, която ги прави нещастни.

Категории

Връзки

  • None found