Спа Дизайн България - празник на хотелЗа Нова Година се бяхме събрали голяма компания – мои набори и малко по-големи. Бяхме решили тази година да изкараме по-луксозно напук на кризата в България и по света, и бяхме резервирали хубави стаи в един хотел с хубав СПА дизайн. За организацията се грижеше един мой съученик, който каза, че познавал управителя. В началото никой не се заинтересува откъде точно се познават, но в последствие се разбра, че баща му работи в една фирма – Спа Дизайн България, която е направила СПА и Уелнес центъра на хотела, в който бяхме. Дори ни издействал безплатно ползване на Спа центъра, което беше една супер новина. В него имаше няколко басейна, които станаха нашето любимо място през тези три дни. Уелнес центъра беше рай за момичетата – като чуха за безплатното ползване и започнаха да издават доста странни за мен писъци, които предполагам бяха знак за силна радост. Мен ме накараха да пробваме джакузито, което Спа Дизайн България много добре беше вградила в специално отделено за целта място. Съжалявах, че моята приятелка не успя да дойде с нас, защото обстановката беше доста романтична. Целия СПА дизайн беше много добре подбран и оформен така, че да издава стил и спокойствие. Прекарахме незабравими дни там и една запомняща се нова година. Времето отлетя много бързо, защото се бяхме събрали само приятели, а с приятели винаги е най-забавно.

Ами сега?

Posted on 29 Dec 2011 In: Персонални

С нетърпение чакам да завърша училище, още само няколко месеца и ще дойде дългоочакваната абитурентска вечер. Всички казват, че този ден е незабравим и остават вечни спомени. С наближаването на този вълнуващ момент се засилва и моята раздвоеност към това какво да избера – да уча за адвокат или да се отдам на своето хоби, а именно спорта. Въпреки, че има още време до решителния момент, аз мисля да се отдам на спорта, докато съм още млад и в разцвета на силите си, а за ученето никога не е късно. Когато човек има желание може да развива своя потенциал. Нищо не ми пречи да се опитам да докажа на околните, че мога да бъда и адвокат и спортист едновременно. Вие как мислите, дали това е възможно? Въпреки, че в България условията за спорт не са много добри, смятам че когато човек има талант и желание, може да постигне добри резултати. Ще ми бъде доста трудно, но смятам да се хвърля смело в боя. В крайна сметка дори и да не успея да съчетая двете професии, със сигурност няма да се откажа да спортувам за здраве и да поддържам добрата си фигура. Това нещо ме успокоява и по този начин изпускам парата. Спортувайте за здраве и тонус и следвайте своите мечти!

Виртуално или реално?

Posted on 21 Dec 2011 In: Персонални

Здравейте. Забелязах, че напоследък почнаха да правят предавания от сорта на “Фермер търси жена” , “Милионер търси жена” и т.н. Замислих се, къде отиде тръпката от това да флиртуваш с някой, да го свалиш и да изживееш това върховно чувство когато си влюбен? За мен да си търсиш половинка по този начин по-скоро ми изглежда като нагласена работа от колкото нещо вълнуващо. От моя скромен опит знам, че в любовта работите се получават между мъжа и жената, а не чрез посредници, които в случая са телевизионни предавания. По същия начин не одобрявам и запознанството чрез интернет. В това няма нищо сигурно, откъде знаеш, че човека с който си пишеш е същия за който се представя. Според мен нищо не може да замени истинския контакт, хората отдавна са казали – “око да види, ръка да пипне”. В интернет пространството е пълно с комплексирани хора, които не харесват нещо в себе си и там се чувстват добре, защото могат да прикрият всеки свой недостатък без човека отсреща да разбере. Да не говорим че разни болни мозъци (най вече мъже) се пишат като жени за да се базикат с някой и да му гледат сеира или пък да станат по-близки с дамите и да се възползват от това. Не Ви ли е минавало през главата мисълта, че отсреща може да стои някой от този тип „болни мозъци“? За мен тези неща трябва да се случват в реалния живот, а не във виртуалния, защото в противен случай може да има нежелани последствия.

Моят 8-ми декември беше различен от представите ми за студентски празник. Аз си го представям като една незабравима вечер пълна с много приятни емоции, весели хора и безкраен купон. Но уви! При мен празника беше меко казано отвратителен. Ще Ви дам един пример как празника Ви може да бъде тотално провален заради избраното място. Нашия курс бяхме решили да се веселим в ресторант ( това беше много голяма грешка) . Първо капацитета на ресторанта не отговаряше на заредените места т.е. ако ресторанта побира 150 човека, ние бяхме 250. Чувствахме се като риба в консерва, зад нас постоянно минаваха хора, включително и обслужващия персонал, с което ни притесняваха като постоянно мърдахме столовете. Второто нещо, което най-много ме вбеси е некадърността и наглостта на сервитьорите. Като предварителен куверт имахме салата и по 2 безалкохолни, което означава че трябва да ни донесът само аперетив. За тяхно улеснение си бяхме написали поръчката на лист, която се състоеше от 8 питиета. Тази поръчка я дадохме в 20:15, а познайте в колко дойде ? След 15 минути донесоха част от питиетата, след още 15 друга част, моята ракия я донесоха след 2 часа т.е. 22:00 ч. след неколкократни напомняния от моя страна, а в същото време вече бяха сервирали основното на всички маси. Мисля че в това заведение по-скоро гледат как да вземат парите на хората, отколкото да им предоставят приятна обстановка. Странно, но дори и сметката не дойде навреме, а чак 20 минути след като я поискахме. На фона на ниското ниво на обслужване, музиката беше еднотипна и неподходяща за този празник. Никога няма да забравя този 8-ми декември, само че не заради хубавите спомени, а заради проваления празник.

Убеждавам се, че ние българите продължаваме да бъдем наивници и вярваме на изпечените мошенници, готови сме да прескочим закона с рушвети и да се оправим по втория начин. Това ни е завещано от миналото и продължаваме да поддържаме тази порочна традиция. И когато успеем да прескочим системата се правим на велики. Да, но в повечето случаи попадаме на хора, които нямат съвест и морал и са готови да вкарат в гроба някой възрастен човек, оставяйки го без пукната пара, която е събирана за черни дни. Знам ще кажете, че не е луд този който яде баницата, а който я дава. Да им се начудиш на тези пенсионери. Непрекъснато се оплакват, че са им малки пенсиите, ходят пред парламента и тракат с празни канчета. И от къде ги намират тез пари ?. Дори не се сещат да се посъветват с най-близките си, преди да са ги дали. Може би са били вързани в крайчеца на някоя носна кърпичка незнайно от никой, точно за такива случай, но уви прощават се много бързо и нелепо с тях и чак тогава се сещат за полицията. Преди известно време полицията е разкрила няколко групи и какво от това? Знаят кои са „мулетата” за предаване на парите и няма осъдени ефективно. Ако има,те са с пробация, условно осъдени и освободени, ама в истинския смисъл, като отново са на терен продължаващи телефонните измами. Лошото е, че когато се обадиш в полицията, получаваш отговор – да не се връзваш и да затвориш. За съжаление не ти помагат, защото измамниците използват прима карти и не може да се проследят. Щом полицията не може и не иска, как обикновения човек и нашите наивни, добродушни родители да се предпазят. Тези престъпления не са ли и срещу самата държава, защото ние сме тази държава.

За мен – Стоянчо

Posted on 3 Dec 2011 In: Персонални

Блог на СтоянчоЗдравейте, добре дошли в моето лично пространство за философстване. Видях, че е модерно да си имаш свой собствен блог и реших да не изоставам с материала 🙂

Казвам се Стоян Паскалев и съм на 18 години – горд пълнолетен гражданин вече. Занимавам се с учене основно засега, но като гледам накъде вървят нещата няма да е за дълго така. Иначе си падам спортистче – редовно играя футбол, ходя и на фитнес 1-2 пъти седмично. Аз мисля да съм изключението, което ще докаже, че един спортист може и да е умен, тъй като много често казват, че спортистите били глупави. За мен поддържането на тялото е много важно, но не изоставам и с ученето – опитвам се да поддържам и двете неща на ниво и мисля, че засега успявам.

Футболист - Стоян ПаскалевТук мисля да споделям различни теми, свързани със сериозни и комични случки от ежедневието, интересни факти и теми, в които докато пиша се държа като дървен философ 🙂 Това ми е другото любимо занимание, с което попадам в категорията на адвокатите, но…има време ще видим с какво ще продължа образованието си, но съм сигурен, че бъда раздвоен. Ще се радвам да коментирате, да ме поправята, ако решите, че греша за нещо. Приятен ден засега!

Категории

Връзки

  • None found